Created with Sketch.

Последиците от промяната на климата за насажденията от слънчоглед

January 29, 2019

Слънчогледът е устойчива култура, която може да осигури добри добиви дори в горещи, сухи сезони. Промените в климата обаче продължават да оказват влияние върху установените климатични модели. Какво е отражението на тези процеси върху производителите на слънчоглед в Черноморския регион?

Причини за климатичните промени

Парниковите емисии

Може би мислите, че климатичните промени и информираността ни за тях са нещо ново, но още в края на ХІХ в. учените за пръв път посочват парниковите газове, получени в резултат на човешката дейност, като възможна причина за промяна на климата.

По-конкретно, през 1824 г. френският физик Жозеф Фурие описва естествения „парников ефект“ на Земята, но едва през 1896 г. шведският химик Сванте Арениус установява, че изгарянето на въглища ще увеличи естествения парников ефект.

Някои парникови емисии допринасят за промяната на климата. Тяхното действие се дължи на поглъщането на инфрачервената радиация, излъчвана от повърхността на Земята, и обратното ѝ насочване към планетата.

С други думи, парниковите емисии задържат като оранжерия идващата от Слънцето енергия, която затопля повърхността на Земята и въздуха над нея.

Парниковият ефект е естествен процес. Без парникови емисии средната температура на Земята би била около −18°C, а не 15°C, каквато е сегашната ѝ средна стойност.

Разликата в положението днес е, че човешката дейност е увеличила количеството парникови газове в атмосферата и сега парниковият ефект е много по-силен. Ние превръщаме атмосферата на Земята в по-силно затопляща оранжерия.

Температурата на повърхността на Земята се е повишила с 1°C от прединдустриалната ера насам. 17 от регистрираните 18 най-топли години са през настоящото столетие, като всяко от последните три десетилетия е било по-топло от предходното.

Основните източници на парникови емисии са производството на електрическа и топлинна енергия, транспортът, промишленото производство, селското и горското стопанство.

Парникови газове според степен на концентрацията:

  • въглероден диоксид;
  • метан;
  • азотен оксид;
  • озон;
  • хлорофлуоровъглероди;
  • хидрофлуоровъглероди.

Селското стопанство и промяната на климата

Селското стопанство допринася за около 10% от парниковите газове в ЕС*. Този сектор също е силно засегнат от промяната на климата, но парадоксално би могъл да бъде и част от решението.

Източници на парникови газове в селското стопанство:

  • въглероден диоксид от обезлесяването и от изгарянето на изкопаеми горива;
  • метан, отделян от добитъка по време на храносмилане;
  • азотен оксид от производството и използването на торове.

Задържане на въглерода в почвата

Земеделските почви съдържат по-малко органичен въглерод в сравнение с почвата с естествена растителност поради премахването на растителен материал – ожънатата част от насажденията, които съдържат въглерод.  В резултат на това в земеделските почви има с 30 – 40% по-малко органичен въглерод в сравнение с почвите под естествена растителност.

Ясно е, че не можем да оставим цялата земеделска земя да бъде покрита с естествена растителност, тъй като трябва да произвеждаме храна, но чрез промяна в селскостопанските практики бихме могли да увеличим съдържанието на органичен въглерод в земеделските почви.

Този подход е известен като задържане на въглерода в почвата и представлява улавяне на въглеродния диоксид от атмосферата и съхраняването му в почвата.

Насажденията поглъщат въглероден диоксид в процеса на растеж, после, след жътвата, го освобождават, но ако в почвата бъде върнат отново растителен материал или биомаса, въглеродът, съдържащ се в растенията, се връща в първичния си вид и се съхранява в стабилно състояние.

Изборът на методи на земеделие, при които биомасата се връща обратно в почвата, ще помогне в борбата с промяната на климата. Установено е, че почвите могат да задържат над 10% от предизвиканите от човека емисии на въглероден диоксид.

Счита се, че почвите съдържат 1500 гигатона органичен въглерод на дълбочина от един метър, което е повече от количеството, съдържащо се в растителността и атмосферата.

В същото време намаляването на количеството отделяни емисии на първо място помага за намаляване на първоизточника на проблема.  Това може да се постигне чрез увеличаване на добивите и ефективността, като се произвежда повече храна при същото или по-малко количество парникови емисии.

Методите на земеделие, които помагат в борбата с промяната на климата, включват:

  1. покривни култури като временно покритие между насажденията, за да се задържи органичният въглерод в почвата;
  2. оставяне на растителни остатъци на повърхността с цел защита на почвата и увеличаване на броя на микробите, улавящи въглерод;
  3. по-малко използване на машини и гориво за земеделие с по-малка обработка или без обработка на почвата;
  4. точно и променливо прилагане на средства за земеделско производство според нуждите, особено торове;
  5. по-добри напоителни практики;
  6. отглеждане на многогодишни култури, ако е възможно, тъй като при тях има по-голямо количество подземна биомаса;
  7. неприлагане на палене на растителните остатъци и стърнищата;
  8. използване на оборски тор за торене;
  9. равномерно и леко пашуване на добитъка, което стимулира растежа на корените на по-голяма дълбочина в почвата.

Освен че допринасят за борба с промяната на климата, практиките за задържане на въглерода в почвата могат да помогнат да се подобри качеството на почвата, въздуха и водата, да се създадат благоприятни условия за дивата фауна и флора и да се увеличи производството на храни.

Последици от промяната на климата за насажденията от слънчоглед

Промени в добива и производителността

Промяната на климата се очаква да засегне селското стопанство във всички европейски региони: все по-често ще има суши, които ще започват по-рано и ще бъдат по-продължителни.

В Южна Европа по-високите температури и малките количества на валежите се очаква да намалят добивите от насажденията, а в Северна Европа условията за отглеждане може да се подобрят, което ще позволява отглеждането на по-голямо разнообразие от култури, въпреки че в резултат на по-екстремните метеорологични явления е вероятно добивите да варират повече.

Крайното въздействие може да се балансира, като вероятно ще доведе до малко средно увеличение на добивите.

Промени при площите, засети със слънчоглед

Въпреки че количеството на валежите може да намалее навсякъде в Южна Европа, това може да доведе до отглеждането на повече слънчоглед, тъй като неговата поносимост към суша в сравнение с други алтернативни култури го прави привлекателен за земеделските стопани.

Всъщност това може да се случи навсякъде по света, тъй като фермерите се стремят да приспособят методите на земеделие и да се справят със сушата, като избират устойчиви на суша и горещина култури като слънчогледа.

Промени при болестите по слънчогледа

Това е трудно да се предвиди, тъй като съществуват много фактори, които имат отношение към развитието на болестите, като всеки от тях може да бъде повлиян от промяната на климата.

Вероятно е в регионите с намалено количество на валежите и повишаване на температурите да има спад при болестите, за чийто жизнен цикъл е необходимо изобилие от вода, като маната по слънчогледа (Plasmopara halstedii), склеротийното увяхване (Sclerotinia sclerotiorum), фомата по слънчогледа (Phoma macdonaldii) и фомопсиса по слънчогледа (Diaporthe helianthi).

От друга страна, по-топлите и сухи условия ще бъдат благоприятни за развитието на такива болести, като склероцийното гниене (Macrophomina phaseolina).

По-високите температури и по-малките количества на валежите могат да увеличат появата и разпространението на синята китка (Orobanche cumana) по слънчогледа.  Счита се, че промяната на климата може да е допринесла за неотдавнашното разрастване на проблема със синята китка във Франция.

Положителната страна е, че ако производството на слънчоглед се пренесе на север в региони, където тази култура не е била отглеждана преди, липсата на заразен инокулум може да доведе до по-малка заболеваемост, поне в началото.

Промени при опрашителите на слънчогледа

Слънчогледът зависи изключително много от насекоми за опрашването, по-специално от пчели и земни пчели. Налице са неоспорими данни, че опрашването вече е застрашено поради загубата на местообитания, инсектицидите, патогените и чуждите видове.

Промяната на климата може да засегне още повече опрашването чрез промяна в активността на опрашителите в резултат от намаляване на големината на популацията или изменения в активността на насекомите.

Nuseed провежда многогодишни оценки на самоопрашването на всеки хибрид: това е критерий колко добре растението може да се самоопрашва, като се ограничава въздействието от намалената активност на опрашителите.

По какъв начин слънчогледовите насаждения помагат в борбата с промяната на климата

Адаптация на слънчогледа

Възможно е да се променят датите на засяване, така че растението да се развива по различно време и да се избегнат периодите на недостиг на вода в ключови фази от развитието му, като цъфтеж и наливане на зърното.

Джереми Клъмпер, селекционер на слънчоглед в Nuseed, казва: „Ако климатичните модели се променят или изместят, стопаните ще трябва да се приспособят към тях, така че обичайното засаждане през април може да се изтегли за май, за да се съобрази с валежите от дъжд.  Това може да накара производителите да изберат по-ранен хибрид, който съответства на подходящия за отглеждане период за тях.“

Nuseed вече разработва хибриди, които цъфтят до десет дни по-рано, и така даваме възможност за избор на стопаните, ако техните вегетативни сезони станат по-кратки.

По-добри селскостопански практики

Слънчогледът може да се отглежда ефективно при системи с минимална обработка или директна сеитба, при които се запазва влагата, а това е от жизненоважно значение в регионите, които се засушават.

Важно е да се отбележи също, че при системите с минимална обработка и директна сеитба се използва по-малко гориво, което ги прави по-икономични, като същевременно се отделят по-малко парникови газове.

Предимства на слънчогледа пред други култури

С дълбок разклоняващ се корен, който може да проникне до подпочвената вода и има способност да регулира листната площ според наличната вода, слънчогледът може да понесе кратки периоди на суша и после да се възстанови по-добре с малки намаления на добивите в сравнение с други култури.

Nuseed изпитва и оценява поносимостта към суша на своите сортове слънчоглед и публикува тази информация в сортовия си каталог, което позволява на стопаните да вземат аргументирано решение.

Както всички растения, след продължителни периоди на високи температури накрая слънчогледът загива, но той има по-голяма поносимост към по-високи температури.

Поносимостта към маловодие и високи температури е предимство за слънчогледа в сравнение с други съпоставими комбинирано отглеждани култури.

Той може да се окаже и част от решението. Средно общите парникови емисии, свързани с производството и транспортирането на производствените средства при слънчогледа, са с около 60% по-малко на хектар в сравнение с други съпоставими култури**.

Накратко, отглеждането на слънчоглед е ефективен начин за производство на маслодайни семена с по-ниски емисии на парникови газове.

* http://www.worldwatch.org/agriculture-and-livestock-remain-major-sources-greenhouse-gas-emissions-0

**https://www.ocl-journal.org/articles/ocl/full_html/2017/01/ocl160024/ocl160024.html

Related Articles

Сеитбена норма и разстояние при слънчогледа: могат ли земеделците да коригират параметрите на засаждане, за да подобрят добива?

Посявате семена и събирате реколтата, посявате повече семена и получавате по-голям добив, посявате твърде много…

Show more

На фокус: агрономически практики за по-високо маслено съдържание и качество на слънчогледа

Добивите на слънчоглед от отделните масиви и в рамките на един масив са различни. Стопаните…

Show more

Световни тенденции в производството на слънчоглед

След изобилната реколта миналата година културата слънчогледът трайно се превръща в предпочитана от земеделските стопани…

Show more

Clearfield – лесният избор за контрол на плевелите

Clearfield е негенетично модифициран (не-ГМ) признак за толерантност към хербициди и е включен в редица…

Show more